Биография
Не едно поколение съветски ученици се е увеличило в стихове на деца и пози на Ирина Токмакова. - Може би нула не е виновна? частицата на самия автор. През целия си живот Ирина Петровна служи на областта на детската креативност: известна с брилянтни преводи на произведенията на чуждестранни автори за малки читатели.Детство и младежта
Ирина Петровна е родена на 3 март 1929 г. в Москва. Отец Питър Мануков (Манукян) работи като електроинженер. Мама Лидия Dilgenskaya - по професия педиатър, оглавяваше столичния "дом на издигането". Тук на първия етаж и живеел семейството на Мануков, нямаше друго жилище.
Друго домакинство беше леля сестра на Отца, тя се занимаваше с възпитанието на Ира и по-голямата й сестра Елена, водещата земя, приготви тя, зашита. Лидия Александровна работи много: успоредно с основната служба, преподавана в 1-ви медицински институт за детски болести.
- Цялото ми детска майка се занимаваше с науката и децата на други хора, отколкото двете му дъщери - припомни Ирина Петровна.Поезията на папата "папа" беше много обичана от работата на Пушкин. Често солено са подложени на малкия IRU на коленете и рецитираните стихове. Баща и леля говориха с деца и руски, а в арменски. Ето защо, следователно езиците бяха дадени лесно на Ирина. В училище бях щастлив да преподавам немски, любител на английски. И момичето лесно се даваше рима, и някак неусетно за себе си започна да пише стихове.
През 1941 г. семейство Ирина е взето до евакуация в Пенза. След войната Мануков отново се върна в Москва. Класът за дипломиране се приближаваше и Ирина започна да се подготвя за допускане до Факултета по факултет на ЮР, след като промени дългосрочното решение да влезе в Тимилязевските селскостопанска академия.
В университета момичето взе без изпити благодарение на златния медал. Също толкова блестящо, с отличие, завършил университета и влезе в началото на училището.
Литература
По време на обучението си в магистърска гимназия Ирина вече беше омъжена за художника Лвом Токмаков и работи като преводач. След като туристите от Швеция дойде при нея към групата, започна разговор. Гостът беше приятно изненадан, че Токмаков знае родния си език (вторият език в университета), обича шведската поезия. При пристигането си в родината той изпрати нова позната колекция от шведски народни песни. Ирина веднага преведе няколко и започна да чете малко син.
Съпругът тайно взе преводи на стихотворения в детската издателска къща и скоро те бяха отпечатани: през 1961 г. първата книга на Токмакова "пчела ще доведе до танц". Вдъхновената Ирина бе изоставена от тезата и започна не само да преведе по-нататък, но и да напише собствените си стихове.
"В края на краищата започнах да композирам стихове, докато все още съм ученичка, но получих отрицателна оценка на моите писания и спрях", призна тя в интервю.Отрицателна оценка на творчеството на Токмакова даде на известния поет Василий Лебедев-Кумахс - любимият на Йосиф Сталин и целия съветски народ. Бележник с стихове Ира предаде чрез дъщеря си - момичетата са изследвани в един клас. Но друг изключителен поет - Самюел Масак, напротив, върна Ирина на творчеството, вдъхновена и отвори нова страница в биографията. Детският поет прочете преводи на детски стихове Ирина Токмакова в Музилка, наречена и поканена да дойде.
- Той говореше, сякаш беше маршак и аз marchak. Излязох от него и сякаш в мен вътре в крушка - припомних този момент на поетеса.И тогава Самуел Яковлевич препоръча Ирина Токмаков в Съюза на писателите. По това време първата й книга вече беше публикувана - колекцията от стихове "дървета", която илюстрира лъв Токмаков. След това имаше "сезони" (1962), "Starles" (1963). През 70-те години се появява първата адаптация на ирина Токмакова: Карикатурите "Тайнствената планета" (на пиесата "Starbreaker Fedya", 1974), "Ростик и Кеша" (1979).
Самата автор се нарича стихове "игра и радост". Дори основният символ на страната - червен квадрат - пише лесно, сам и така, че да си спомняте за първи път. И творчеството на Ирина Петровна често носи образователната функция. С тези стихове на копеле до днес лесно запомнят азбуката, сметката, препинателните знаци. Писателят просто прави буквите и номера на главните герои на своите приказки и позволено да очарова приключенията. Така че те са родени безкрайно възлюбени от деца "Май, нула не е виновен" (1984), "Аля, Клесиксич и буквата А" (1968) и други истории и истории.
През 80-те години авторът е по-привлекателен за проза. Один след другия излиза от писалката й, "и забавната сутрин ще дойде", "Марусия ще се върне", щастливо, Ившкин. " Главните им герои стават добри смели момчета, които ценят приятелство и вярват, че доброто печели зло.
Приносът на Ирина Петровна в преводна литература е страхотен. Поради сметката си такива преводи като "Питър Пън" Джеймс Бари, "Мио, мой мио" Астрид Линдгрен, приказки за Mumi Trolls Truva Jansson, "Алис в страната на чудесата" Люис Карол, "пътуване Niels с диви гъски" Селма Лагерлеф и други. Но с модерни фентъзи работи отказа да работи.
"Броят на читателите и феновете му (жанр) е огромен, но аз не виждам ползата от четенето на фантазията, но има вреда. Това е грижа от реалния живот - каза тя.Поезите и проза много отидоха на света: работеха в журито на Международната награда Г. Х. Андерсен, беше член на Изпълнителния комитет на Международния съвет за детски книжа (IBBY). И самата присъдена на почетната регалия: победителят в държавната награда на Русия и руската литературна награда, наречена на Александър Грийн.
Личен живот
С бъдещия съпруг, художникът Лвом Алексеевич Токмаков, писателят се срещна, като е в третата година на Филфак. След това младежът завърши училището на Строганов и след това наляво на Урал - да работи върху разпространението. Така двойката се ожени само няколко години по-късно, в края на 50-те години. И скоро съпругът стана родителите на синовия син.
Беше Лев Алексеевич, който върна жена си в творчеството, а останалата част от живота на жената работи в добре координирания тандем: тя написа книга и рисува илюстрации към тях, създавайки изпълнението. Да се обърнат един към друг за помощ или съвети, беше обикновен за тях.
"Той беше първият читател на моите творби и първия редактор. Много строг, но честен. Без неговото одобрение нищо не е публикувано. Всеки от нас уважава и оценява мнението на другия. Нямаше престъпление, нито с изглед към нея. Имахме напълно последователен тандем, в този смисъл и двамата бяхме много щастливи ", каза Ирина Петровна.Синът на Василий Токмаков отиде в стъпките на майката, стана писател, авторът на няколко книги за деца в предучилищна възраст.
През 2010 г., през 83-та година на живота, умира Лев Алексеевич. През същата година Ирина Петровна загуби сина си. През последните години на живота писателят подкрепи единствената внучка на Лидия.
Смърт
Ирина Петровна Токмакова умира на 5 април 2018 г. и е погребана до съпруга си на 1-ви парцел арменско гробище.
През последните години писателят, в допълнение към преводи, работи по проекта на антологията на детската поезия "Happy Island" с ярки илюстрации и снимки. Записал видео на мемоари за любимия град, военното детство и други периоди на тяхната биография.
Библиография
- 1962 - "Сезони"
- 1962 - "Дървета"
- 1963 - "Звездни"
- 1966 - "Борове шум"
- 1970 - "Приказка за Сасанчик"
- 1970 - "Zhenka-counter"
- 1980 - "Лятна душ"
- 1981 - "Enchanted Xides"
- 1984 - "Може би нула не е виновен?"
- 1968 - "Аля, Клексич и буквата"
- 1986 - "И веселата сутрин ще дойде"
- 1991 - "щастливо, Ившкин!"
- 2013 - "PLM"